Затова различните хора, четейки един и същи текст, разбират различни неща - защото всеки чете само това, което вече му е изяснено вътре в него. Всеки чете само себе си. Може да надгради, но да слезе по-долу от изявеното му - не може. Поне ако иска да остане верен на себе си.

Най-лесната "победа" за всеки мъж, спорещ с жена, вместо да даде смислени аргументи, е да се измъкне от спора като й каже, че не си знае мястото. А проблемът му е точно в това, че тя си знае мястото. Но той има някаква фалшива представа за "нейното" място.
Мнозинството от мъжете, не всички, но повечето, нямат нищо друго в главата си спрямо жените, освен че те са втора категория човек. Те са по-умни, по-силни, по-корави, по-, по-, най-... И ако някой мъж, различен от тях, е най-умният човек в стаята, не им е приятно, но някак си могат да го преглътнат (все някой мъж трябва да е най-умен). Но ако най-умният в стаята е жена, тогава адът се отприщва. Малцина, ама наистина малцина са мъжете, които могат да говорят с жена като с мъж. Но и още по-малко са жените, които искат някой мъж да говори с тях като с мъж... :). Но все пак нормално духовно общуване може да има само по този начин.

Затова, може би, най-любимият ми стих от Библията е Псалм 119:99-100 - По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разбиращ съм от древните, защото пазя Твоите правила. (буквален превод на KJV). В различни моменти съм разбирала различни неща под "Твоите правила", но винаги съм била вярна на това, което разбирам към момента. Сега под това разбирам "Правилата, Законите, Алгоритъмът, на които е основана цялата Вселена, така, щото не може да се поклати".

Такава е мъдростта, която е от вяра - по-разумна от всички. И ако иска някой да напредва в училището на Духа - не може да се учи само от един учител, "защото никой ученик не може да бъде повече от учителя си". Защото няма съвършен учител, който да последваш, поради простата причина, че всеки е повлиян и ограничен в нещо, било от атмосферата на епохата, било от самото време. Дори Исус беше ограничен от времето. Че и от епохата. Защото каза: "Имам още много неща да ви казвам, но не можете да ги понесете сега. Но когато дойде Утешителят, Духъ на Истината, Той ще ви упъти на всяка истина".

И тъй, не можем дори думите на Исус да вземем за последна дума. Но едно имаше за Исус, отношението Му към жената и детето надхвърляха епохи, не само конкретното Негово време.

Конкретния повод за този пост стана един откъс от "Книга за Човека" на Бо Йин Ра, когото не мога да зачеркна в никакъв случай като много значим учител, но и не мога да си затовря очите и да глътна всичко наред, заради уважението към него. Още от началото ми направи впечатление, че винаги говори за синове и братя, но го отдадох на някакъв общ изказ, който може да не е преведен правилно. Но днес вече прочетох следното:

" Не всички „Човеци“ от духовните проявени светове са претърпели „падението“: — своето раздвояване... (такива нераздвоени) имат една-едничка цел: — да поведат падналите във физически сетивния свят на явленията братя обратно към тяхното изначално духовно състояние...
  Именно тези нераздвоени Човеци и само те създават на земята — от поелите това задължение още преди своето раждане — онези „пробудени“, които биват наричани „Майстори“ на космичното познание.    Тези непаднали Учители си избират безпогрешно сред земното човечество онези мъже, в които разпознават духовния Човек, поел някога задължението да им служи: — онези мъже, които могат да станат сега техни „синове“ и „братя“, — и те ги усъвършенствуват като „Светещи“ на Вечността.   
  Според вечния духовен закон само мъжкият полюс на духовния Човек, изживяващ себе си в животинско тяло тук на земята, има още възможността да встъпи съзнателно в духовната сфера на Земята, където „непадналите" живеят и действуват като помагачи на земния човек. 

  Ето защо никога една земна жена: - въплъщението на женския полюс на духовния човек — не може да бъде усъвършенствувана като „Майстор" на космичното познание, както е невъзможно и един истински „Майстор“ да направи по духовен път от една жена свой приет „син“ в Духа, нито пък да я удостои с истинско посвещение, защото всички тези форми на активна, завършена в себе си и лишена от всякакъв произвол духовност предполагат наличието на активния духовен полюс в земния човек. 

  „Жената“, като разделен, пасивен женски полюс на духовния проявен човек, носи сега в своето земно съществувание последиците на своя волеви импулс към въплъщаване във физическия свят, който довежда по необходимост до разделяне  на полюсите „Мъж“ и „Жена“. 

  И въплътеният в земно тяло женски полюс на духовния Човек също може да бъде „издигнат“ по време на земния живот в духовната сфера на Земята, — но само по съответствуващия на неговата природа пасивен начин, без да може да се осъзнае в тази сфера, обаче това по никой начин не изключва възприемането на духовни влияния, породени от въздействието на мъжкия духовен полюс.

  Мъжът на тази земя, — като въплъщение на мъжкия духовен полюс, — запазва, напротив, активната си духовна сила и в животинското тяло, макар че тя може да се освободи — било напълно, било отчасти — от своето латентно състояние само в изключително редки случаи, за които вече стана дума....
  Но тъй като и активният, мъжки поляризираният дух, въпреки своето пълно, частично или дори само временно „пробуждане", постигнато с духовна помощ, не би могъл да бъде осъзнат без допълването му с женска полярност, то от висините на неоформения вечен Дух, от „Прасветлината", която е „Мъж" и „Жена", до него слиза един женски поляризиран лъч, слива се с неговото „Аз" и му придава необходимата духовна завършеност. "

Няма как да не направи впечатление следното:

1. Авторът разглежда Физическия човек, бил той в тяло на мъж или жена, като едностранчиво проявление на мъжкия и съответно на женския принцип на Рода (виж Кибалион). Това е като да кажеш, че мъжете имат само ляво мозъчно полукълбо, а жените - само дясно. Всеки човек, бил той мъж или жена, си има две мозъчни полукълба, рацио и интуиция, пасивно и активно, ян и ин. Не съществува чисто женско и чисто мъжко същество. Има нежни мъже и груби жени, има силни мъже и крехки жени, на всеки както му е отредено. Но да се говори, че мъжът е едностранчиво въплъщение на мъжкия принцип, както и жената - на женския принцип - просто не е вярно.


2. Докато за мъжа, бил той и активен принцип, пак не му достига женския принцип за пълно осъзнаване, то той получава "женски поляризиран лъч", за да постигне своята завършеност, то за жената такава опция не се предвижда (интересно защо, тъй като нераздвоените имат и от едното и от другото, затова са нераздвоени) . На няколко места се подчертава, че за жената не може да има осъществление в земния живот - може да има някакво просветление, евентуално, но не и осъществление на съединение с Бога, което пък е възможно за мъжа. "защото женският принцип първи се отклонил и залитнал към физическия свят" - пак старата песен за виновната жена. И въпреки, че подобно на апостол Павел, заявява, че и жената е важна и т.н... и т.н... - може да е важна, ама мъжете са "по-равни".

Сетих се един стих от Еклисиаст: "Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината; (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова жени не намерих."

И това на пръв поглед е в унисон с по-горното твърдение. Но само на пръв. На втори поглед виждам само следното твърдение (дори с условието, че още се изследва) - има един мъж на хиляда, но една жена на хиляда няма... Но между две хиляди, между три хиляди, между десет хиляди, между един милион.... Не може да се каже че няма. Единственият извод, който може да се направи тук е, че жените много по-рядко достигат това просветление, което изглежда е много по-достъпно за мъжете...

И затова си има някои основателни причини - по-нерационални, по-емоционални, по-жертвоготовни, по-ограничени, по-ангажирани... сигурно има и още. Жената-майка има един приоритет - добруването на семейството. И това я консумира по всякакъв начин. Обикновено й скапва и здравето. И когато стане на една възраст, когато е свободна от деца и преки грижи - вече се занимава само с болести.

Първото, второто и третото условие, за да можеш да се развиваш духовно, е да си здрав в дух, душа и тяло. Не спирай до здрави духовни устои и добро душевно здраве - трябва ти здраво тяло, за да направиш каквото и да е в този свят. Всъщност тялото ти е единствения начин да повлияеш нещо на този свят. Направи всичко, за да останеш по-дълго здрав.Колкото по-дълго останеш в тялото, толкова повече време да израстнеш в Духа имаш...

И виж какви качества притежават мъжете, които пък приложени в правилна посока - към духовно развитие - им дават предимство - по-рационални, по-емоционално обрани, по-егоистични, по-разкрепостени, по-неангажирани...

Остани здрава. И като отбиеш майчиния си дълг - стани и "мъж" - трезво мислещ, спокоен, егоистичен, разкрепостен и неангажиран. Лесно е да се каже. И не е чак толкова трудно да се направи. Даже е лесно, ако си влюбен правилно. Ако цялото ти същество копнее за твоето вечно осъществление, за това да познаваш, и да растеш в познаването на Единствената Причина на всичко, Единствената Основа на всичко... - ще започнеш да мислиш трезво, прояснено, бранейки душевния си покой от всякакви ненужни конфликти, мислейки егоистично като правилото в самолета за слагане на кислородните маски - можеш да помогнеш на други само, ако помогнеш първо на себе си, отклонявайки всеки опит да бъдеш ограничен (както правя аз с този пост) и неангажиран със света около теб (можеш да вършиш всичко, което трябва да се свърши, мислейки за горното, а не за земното). Е, колкото повече момичета видят себе си в тези редове, толкова повече ще се доближим до съотношението на Соломон (1:1000).


Ще завърша с края на Евангелие от Тома:

"Симон Петър им каза: Мария ще ни изостави (напусне?), защото жените не са достойни за живот.
Иисус каза: Виж, аз ще я напътствувам, за да я направя мъж, та и тя да стане жив дух, наподобяващ вас, мъжете. Защото всяка жена, която стори от себе си мъж, ще влезе в царството небесно."

Който има ухо, нека разбира.

" Не всички „Човеци“ от духовните проявени светове са претърпели „падението“: — своето раздвояване... (такива нераздвоени) имат една-едничка цел: — да поведат падналите във физически сетивния свят на явленията братя обратно към тяхното изначално духовно състояние...
Именно тези нераздвоени Човеци и само те създават на земята — от поелите това задължение още преди своето раждане — онези „пробудени“, които биват наричани „Майстори“ на космичното познание. /

Просто споделям това, което е в сърцето ми, а всеки да си вземе толкова, колкото му приляга на неговото сърце, ако нещо му приляга. Обичам Свободата, в която Бог ме е направил да оперирам и опитвам да не я отнемам никому.

за подкрепата, panazea

Ако човек почувства, че даден Учител е проводник на Божията Истина, няма как да си подбира само това, което му харесва от учението му. Това е равносилно да застанеш срещу самата Истина и да наречеш част от нея "лъжа", понеже Учителят не изказва собствено мнение, а свидетелства. Ето защо истинските Учители не са удобни и популярни. Те не търсят последователи, а просто греят, като Слънцето. Няма да говорят думи-инвестиции, а само това, което е.
Решаващо е човек да намери истински Учител! С истинския Учител не можеш да се чувстваш застрашен, защото той те оставя в пълната ти свобода. Или го следваш, или не.
Сега ти може да не вярваш, че за теб е невъзможно да получиш пълно духовно откровение, докато обитаваш физическото си тяло. Дали това е така или не, аз не знам. Така или иначе само малцина избрани достигат тази висота още през земния си живот и не това е най-важното тук. "...(можеш да вършиш всичко, което трябва да се свърши, мислейки за горното, а не за земното)." Мисля, че тук се доближаваш до важното, но трябва да се очистиш и от по-префинени претенции, като например да получиш откровение, каквото и да било то, в противен случай не изпитваш любов към Бога, а просто действаш от корист.
Но ако ти, въпреки всичко, си твърдо убедена, че заслужаваш пълно духовно откровение тук, на земята, може да станеш невнимателна и да станеш жертва на нисши същества, които да разиграват своето театро пред очите ти.
Обичай Бога и нека това ти бъде най-голямата награда! Има ли нещо, което може да разруши такава любов? И щом любовта към Бога ни води към Него, какво тогава те застрашава, какво ще погуби свободата ти?
Ако един истински Учител ти казва как стоят нещата, той го прави, за да те насочи, за да те предпази, за да те укрепи в Пътя ти към теб самата и към Бог.
Да се поучаваш от Божиите свидетелства ще рече вече да си в Божията Истина. А в нея може да те въведе само Бог чрез Учител, чиито наставления да следваш. Един истински Учител. Иначе става каша и хорско мъдруване.

Прав си за едно, че човек не бива да подхожда избирателно към Слово от Бога. Но това не го почувствах като такова. Още повече, че не съответства и на думите на Исус А дори и според Бо Йин Ра - Исус е на-големият.
По-скоро е продължение на стила на Павел. И може би е повлиян от времето. От седемте книги, които изчетох, лъха една неприязън към теософското движение, което е около неговото време. А основателят му е жена - Елена Блаватска. В началото, от детсвото й, е била медиум. Но към момента на основаването на теософското движение вече е направила разликата и не се занимава с астралния свят. Разбирам, че Бо Йин Ра иска да предпази вероятно жените точно от подобни залитания, защото те са по интуитивни и това може да ги подхлъзне в "невидимата област на физическия свят", която НЕ е Духовния свят. Астралният, или Психически или Душевен свят (може да погледнеш трите ми поста ДАО-ТАО-ТЕО) той просто го нарича "невидимата част на физическия свят" - и това е много ценно уточнение.
Виж, аз пак ти благодаря, че освети за мене този учител. Но аз никога не гълтам някаква информация просто така, трябва ми синхрон с моето най-дълбоко вътрешно, а и външно някакво съвпадение трябва да има. Едно слово от Бога винаги насърчава и окрилява. Не те потиска и обезверява. А тези думи за жените не са на място.
Колкото за мене - искам да бъда всичко, каквото Бог има за мене. И никой няма да ми поставя априори ограничения, използвайки високопарните думи "вечен закон". Вечният закон е всеки да постигне Бога, по-рано или по-късно, според възможността си. Това е Божията воля.
Никой, който се е опитвал да ме накара да "падна" под предлог на "някакво помазание" никога не е успявал. Няма да успее и занапред. Така че остава простото правило - всичко изпитвайте, дръжте доброто.