Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05 09:46 - Сънищата на молекулата
Автор: lightbody777 Категория: Други   
Прочетен: 1491 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 31.05 09:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Водната молекула (В.М.) знаеше от опит едно - остане ли в общия поток на реката, пътят й ще е неизменно надолу - към океана. Но не този Океан сънуваше в сънищата си... В този океан все някой ще те погълне, после ще те изплюе, ще се блъскаш отвсякъде с други молекули, тъкмо ще си се сближите с някоя молекула и... тя ще бъде отнесена от някаква подводна река... Не този океан сънуваше В.М...

Знаеше, че за да излезе от потока не може просто да се отклони. Течението е твърде силно. Беше опитвала няколко пъти - все я връщаха обратно в руслото. Но знаеше, макар че не знаеше откъде знае точно това, че може да добие повече енергия и в един момент да се понесе нагоре. Затова гледаше да е близо до повърхността, та да може да поеме достатъчно светлина, която на свой ред да я загрее дотолкова, че да се отдели от повърхността на потока и да поеме нагоре... Това знание беше като някакъв смътен спомен, някакво Де Жа Вю. Сякаш и преди го беше правила... 

Днес денят беше хубав. Слънцето препичаше. Всичко можеше да се случи около пладне - да успее да си пробие път към горните слоеве, да усети топлината на слънчевите лъчи, да се напие с енергия... И в този момент... всичко се случи някак неочаквано и непланирано, потокът се спусна стремглаво, удряше се о някакви камъни и ... В.М. се оказа в една от пръските, които се разсейват до ситни капчици и още по-ситни, и още по-ситни... Някой я блъсна и тя получи тласък нагоре, после се сви, за да не я завлече една струя, после пак някакъв тласък нагоре... и после нагрятият въздух я понесе нагоре... нагоре... Струите и пръските от потока вече не стигаха до нея. И докато се радваше и благодареше на ИЗТОЧНИКА за малката си победа пред погледа й се разкри невероятната гледка над короните на дърветата. И после беше вече над всеки възможен връх, който се виждаше докъдето поглед стигаше... Имаше чувството, обаче, че я очакваха още клопки. Макар че ведрият ден не вещаеше нищо подозрително...

Издигаше се на крилете на вятъра, рееше се... Но всъщност осъзна след малко, че вятърът е само въздушна река. Ако следваш течението - не можеш да се измъкнеш от кръговрата... Ха, "кръговрат", не помнеше къде е чувала тази дума. Но знаеше, че трябва да се измъкне от него. Някога беше сънувала един хамстер, който я изпива, и после върти едно колело и през цялото време я беше блъскал в корема му... Или не беше сън... Все едно... Кръговратът е зацикляне, все едно и също... Като онзи спортист, в чиято бутилка сънува, че беше веднъж... Уж все бягаше, бягаше, но не отиваше никъде... Или не беше сънувала...

Мислите й препускаха. Как да се измъкне от вятъра. Тук нямаше камъни, които да променят траекторията й, да я отксубнат от влиянието му, да я предпазят да я завлече до фронтовете и ... облаците... Да! Това беше! Облаците, от това трябва да се измъкне. Там има много като нея, свободни, издигнали се, но има примамки, материални частици, които са се разбъркали с въздушните, изпарените водни милекули. И когато някоя водна молекула се залепи за такава материална частица - тя кондензира върху нея. Вече не е прозрачна и невидима, започва да приблясква под слънчевите лъчи и привлича и други водни молекули и когато се залепят достатъчно - става тежка капка, която пада и пада ... докато стигне океана или земята, откъдето се просмуква в растения и реки и пак... в крайна сметка, в този или някой следващ цикъл, стига до океана... Но В.М. сънуваше друг Океан...

Затова тя поиска, ама много силно закопня, да получи помощ, защото не можеше сама да се измъкне от този вятър, от тази въздушна река... Беше виждала едни птици, които използват срещуположния вятър, за да се издигат без усилия - само с разперени криле... Само да можеше да се залепи за някое от перата й... И хоп - сякаш от нищото изскочи орел и тя се залепи на бялото петно на гушата му. Вече беше почти сигурно, че сънува. Такива неща се случват само в сънищата. Но пък беше чувала, че сънищата са само предвкусване на действителното... Каквото и да беше - беше хубаво.

Но колкото и високо да летеше орелът, тя разбираше, че не може да я отведе до Океана. Рано или късно, тя трябваше да се откъсне от него... И пак полетя, носена от въздушни течения... 

Пожела си ракета... пожела си астероид... приближи се до Слънцето, без малко да се разпадне на йони... Излезе от Слънчевата система... замръзна до малко над 1 К... Беше много отчаяна... Нямаше и следа от Океана... Какво сънуваше тогава толкова време?  Не може да е било само излюзия...

Сънуваше ИЗТОЧНИКА ... КОЙТО ... е ... ВСИЧКОТО... и ... КОЙТО ... пропива ... ВСИЧКО...

И тогава разбра - ИЗТОЧНИКЪТ пропива и нея, малката В.М... КИСЛОРОД като ЖИВОТА и ВОДОРОД - като СУБСТАНЦИЯТА. И тя е едно малко копие, малък фрактал на ИЗТОЧНИКА... В нея ЖИВОТЪТ и СУБСТАНЦИЯТА раждат ВОДАТА... И
 в нея може да намери ЦЕЛИЯ ОКЕАН... 

Беше толкова щастлива, толкова умиротворена... В.М. беше най-щастливата молекула на света - осъзналата себе си молекула. И даже не съжаляваше, когато астероидът й се разби в някаква планета и я направи част от киселинните дъждове там... Нищо не можеше да смути тихата й радост от това, че тя беше разбрала коя е...  



Гласувай:
3


Вълнообразно


1. emelika - Веднъж ми написа: Синхронност
31.05 10:01
Радва ме тази синхронност В.М.
цитирай
2. lightbody777 - Благодаря, emelika.
31.05 10:21
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lightbody777
Категория: Други
Прочетен: 121682
Постинги: 82
Коментари: 73
Гласове: 271
Архив
Календар
«  Септември, 2023  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930