Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2023 18:09 - Презрението към митовете - белег за невежество
Автор: lightbody777 Категория: Други   
Прочетен: 1328 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 09.06.2023 18:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Духовното дело на човека

     Не познавам нищо по-велико на тази земя от духовното дело на човека!      У мен това дело буди особено възхищение тогава, когато самият човек си внушава, че то е премного велико за него, и решава да си създаде Богове по свой образ! –      То не губи нищо от високата си стойност в моите очи, когато ми кажат: – "Най-после разбрахме, че духовното дело, почитано от нас като дадено от Бога, се оказа всъщност дело на човека."      Зная, че за да бъде почувствувано и възприето от хората, всичко духовно на тази земя се нуждае от човека...      Да, заради човека аз се отнасям с уважение дори към създадените от самия него Богове!      В тях виждам олицетворено най-доброто в него!      Неговото собствено величие ми разкриват тези творения на духа му, които той е извисил над себе си, за да им служи...      Създал е образ на собственото си величие, за да се преклони пред него...
      По същия начин и немалко величави култове, както и свързаните с тях мъдри митове, са свещени за мен пак заради човека: – като дело на самия човек.      Митът ми показва човека в божествен образ. –      В култа пък го виждам да почита Божественото в себе си, – назовано с името на сътворения от самия него Бог. –            Ти наистина нямаш никак високо мнение за себе си, щом смяташ, че е в реда на нещата да се отнасяш с презрение към делото, осъществено от човека в онези висши селения, където той си е създал Богове, митове и култове!      Значи си все още чужд на самия себе си, щом търсиш олицетворение на Духа на тази земя и все пак си готов да отхвърлиш нещо, което се проявява като дело на човека в това олицетворение!                         
Древните мъдреци трябвало благоразумно да крият от духовно незрелите, че те сами са дали форма на онова, което възвестявали като слово на Боговете.
     А чулите дълбоко в себе си гласа на Божеството били принудени да си създадат Богове, за да не се уплашат сами от проговорилото в тях Слово!      Така излизащите от собствената им уста думи се превръщали за тях самите в образ и символ, а другите, които ги слушали, оставяли чутото да твори в тях нови образи и символи. –      А големите мъдреци, осъзнали на какво е способна духовната сила на човека, създали към мита съответен култ, – създали високите форми на магично въздействие, които – скрити зад образа и символа – позволили най-съкровената и тайнствена сила на човека да бъде поставена в негова услуга.      Много от тези неща са покрити днес с пепелта на времето, след като хилядолетия наред са били най-свято достояние на човека.      Много от тях упражняват все още магичното си въздействие, но практикуващите ги едва ли си дават вече сметка за истинската им същност.
      Колкото до онези, които презират всеки култ, тъй като при зараждането на поддържащия го мит са открили намесата на човека, те се заблуждават, когато вярват, че висшето познание развенчава мита и култа като рожби на нелепи илюзии.      Те не подозират, че презират нещо, което мъдрецът умее да тачи!      Не подозират, че тъпчат върху основите на храмове, в чиито зидове скъпоценни съкровища чакат все още своя откривател!      Те виждат ръката на човека там, където по-рано са вярвали, че имат пръст само Боговете, – и затова почитаното някога им се струва днес лишено от стойност и заслужаващо презрение.      Малцина се догаждат до какви висоти може да се издигне делото на човека.      Единствени те изпитват все още благоговение пред делото, сътворено от човека на миналото.      Те знаят, че не е съществувала голяма култура, която да не е била съградена върху култ, дължащ своята "носеща сила" на един мит.      Знаят, че култът и митът не могат да бъдат създадени в резултат на произвол, и затова се отнасят с благоговение към онова, което се е появило някога на света от дълбините на човешката творческа сила.      Никой още не е стигнал до най-дълбоките недра на извора, откъдето блика тази сила!      Ала който, воден от вътрешния си усет, търси в самия себе си, много скоро ще разбере, че като хули делото на древните мъдреци, с това само позори себе си...      С тръпки на възхищение ще се изправи тогава той пред делото на човека, което му разкрива самото Божество! –

Мит и действителност

     Далеч някъде в нощта на времената е скрита за нас страшната неволя, подтикнала навремето човека да създаде първите си тъмни митове. –
     Живял някога в сияйния огнен блясък на вечната Любов, за да свети  вечно, човешкият дух се озовал на тази земя, сред всички ужаси на един хаотичен свят, подобно на паднала звезда.      Станал животно сред животните, той не бил все пак напуснат от всяка Светлина.      По-нещастен и от животното, той осъзнал неизказаната самота, за която, преди да я познава, толкова жадувал, – на която сам се бил обрекъл. –      И не могъл да понесе това, за което дотогава тъй горещо бил жадувал...
Ала ваятел по начало, той не загубил своята творческа сила, и дори в най-голямото му отчуждение от Бога "животното" не смогнало да му я отнеме.      Именно в тази своя творческа сила потърсил той тогава убежище и в миговете на най-жестока мъка му се удало да си създаде един – макар неясен и твърде объркан – образ, отблясък от света на Светлината, от който сам се бил прокудил.
      Различните природни стихии, които така застрашително го притискали и чието могъщество непрестанно чувствувал над главата си, настоявали на свой ред за място в творението на неговия дух.      В действието на тези сили той съзрял проява на страховити демони и в безсилието си не виждал друг начин да спечели тяхното благоразположение, освен като им принася жертви.      И обратно, във всяко благотворно въздействие, облекчаващо обърканата му от мъките душа, той виждал пръста на благосклонни Богове, на които се стараел да угоди с благодарност и възхвала.             Но понеже много били хората, които споделяли все същия земен живот, всеки от тях добавял нещо свое към първичното изграждане на този образ на един свръхземен свят, докато всички постепенно не забравили, че самите те са създатели на онова, що съставлявало тяхната вяра.      Така бил роден първият мит и той получил власт над човека! Нямат брой формите, покълнали от неговото семе и предавани от поколение на поколение.      Дълго време всички те свидетелствували единствено за страшната земна неволя на човека.
     И ето че се появили хора, които разказвали за велики чудеса, разкрили им се във вътрешна тишина.      Висшите йерархии на духовния свят се смилили над човешкия дух, изпаднал в плен на животното, и поискали да му покажат обратния път към неговата родина.      Спасение обаче можело да дойде единствено чрез самия човек.      Ето защо те потърсили и успели да намерят онези премалцина, които след това подготвили като Светещи в Прасветлината, за да дарят чрез тях Светлина и на останалите човеци.      Тези светещи били намерени в сърцето на Азия, откъдето те, верни на възложената им мисия, тръгнали по целия свят.      Изведнъж сред всички народи започнал да се появява по някой от техните, а словото им запалвало свещен пламък у всички, които го слушали.      Но възвестеното от тях било тъй възвишено, че не можело да бъде понесено без забулване.      Затова то ставало част от съответния мит, който вече съществувал там, където те действували. Последвало време, когато митът бил въздигнат в образ и символ на най-дълбока премъдрост.      Безброй човешки същества получили благодарение на него най-съкровено и тайно познание.         Но "животното" било вече тъй силно помрачило човешкия дух, че нямали чет и онези, до които Светлината не могла да достигне. –      Светлината се борила и воювала с мрака, ала мракът удържал връх...      И ето, че митът бил подложен на всевъзможни метаморфози. Изваяното някога в него от Светлината и Живота застинало в безжизнена форма, – в стълпове на идолопоклоннически храмове.
     Действувайки в най-дълбока скритост, Светещите – раждащи се за всяко ново поколение – неизменно се опитвали навсякъде по земята да спасят, каквото можело да се спаси, но през всяка епоха хората, които можели да бъдат намерени от тях, били твърде малобройни.      Останалите продължавали да залитат по пътя на заблудата, изпадайки във все по-дълбок плен на "животното" и на "Демона" на тази земя, – чужди на всякакъв копнеж по Светлината.
     В тази все по-задълбочаваща се вътрешна криза, когато опасността да затъне в най-черната нощ на душевното угасване постепенно надвисвала над цялото човечество, високите духовни йерархии се смилили отново над падналите в земното животно човеци и им оказали помощ от духовния свят: – пратили им един от Светещите с мисия, която никой преди него не би се нагърбил да изпълни и която никой след него вече не би могъл да изпълни.      Обзет от невероятна Любов, той сам се бил обрекъл някога, в духовния свят, на тази мисия...      За да може да се справи с поетата задача, преди да се свърже с "животното" на тази земя, той още в царството на Духа пречистил силата на Любовта си до най-високо съвършенство...      Като Най-силно обичащия от всички люде, живели някога на тази земя, той осъществил в смъртта си онова, което се бил наел да свърши.      В смъртния му час на Голгота невидимата аура на земята била преобразена от него по такъв начин, щото всички искрено търсещи, изпълнени с волята да се върнат от мрака към Светлината, ще бъдат непременно спасени, стига с всичкия си плам да се молят в себе си за това...      Благодарение на премъдрия Учител сега станало лесно онова, което преди осъществения на Голгота акт на Любов било почти непостижимо и за най-силните!       Мракът си останал наистина на своето място, но той няма вече силата да обвързва както преди човека, който е твърдо решен да му се противопостави.      Най-голямата му власт била завинаги прекършена от делото на Любовта, извършено от един земен човек! 
     Вярно е, че "Великият любещ" просветлил мита на своето време и на своя народ.      Вярно е, че той посочил съдържащата се в него дълбока премъдрост и я отсял от заплашващите да я задушат заблуди.      Вярно е, че той, като пръв сред своите Братя, възвестил в чиста и ясна форма учението на Духа, което трябвало да изложи, без да го вплита образно в мита, както смятали за уместно по-раншните Учители на човечеството.      Той не могъл обаче да попречи други след земните му дни да не вплетат в мита неговия собствен образ, – не могъл да попречи самата вест за живота му да не се превърне в мит.      И в този мит вечната премъдрост намерила свой образ и подобие!      И в този мит обаче мъдростта била тъй преплетена със заблуди, че е нужно грижливо отсяване, ако не искаме заблудата завинаги да задуши истината!      Последният велик мит, създаден от човечеството, трябва да се преобрази в онази Действителност, от която някога е произлязъл!
     Хилядолетия наред митът помагал на човека да пръска Светлина в обгърналата го нощ, – но вече е изтекло времето на напътствия чрез мита, – настъпило е времето на познанието, почерпано от Действителността!       Човекът от идните поколения ще умее да цени повече от всички преди него създадения от дълбоката древност мит, само че в неговите очи той ще бъде като отразен в огледало образ, който му показва наистина как изглежда лицето му, но не съдържа по никой начин в себе си живото му въплъщение.      Творческата сила на човека ще търси все по-често други източници на вдъхновение, но при все че някои действителни процеси ще продължат да служат на мита, хората ще умеят да правят разлика между непосредствената Действителност на Битието и всичко онова, което може да се изрази единствено чрез образи и символи.
     Властта, упражнявана някога от мита върху душите на хората, се е запазила и днес там, където е все още жива родената някога от нея вяра, но ще дойде едно ново време, когато той ще бъде лишен от властта си, и то завинаги! –      Животът на Духа, който митът само е отразявал, ще изпълни новия човек и той ще осъзнае в самия себе си цялата истина, долавяна от предците му само в образи чрез мита.      А дотогава нека митът на древните се радва навсякъде на благоговението, което той, като духовно дело на човека, наистина заслужава!  


Из "Култова магия и мит"
Bo Yin Ra




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. emelika - Четива от Bo Yin Ra
16.07.2023 17:06
публикува и pristan. Самият той пише красиво.
цитирай
2. lightbody777 - Че аз тъкмо от скромните постове на pristan
16.07.2023 17:13
чух за първи път за Bo Yin Ra. И го огласих на всеослушание в поста ми за "Златната жила". Ама привлякох с това подвеждащо заглавие разни търсачи на "африканско злато" ...:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lightbody777
Категория: Други
Прочетен: 176090
Постинги: 113
Коментари: 99
Гласове: 334
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031