Всички уж сме запознати с темата...
Не пречи тогава да поразсъждаваме...

От една страна, съвсем буквалната:
Плътта е Тялото ни - Месото, Течностите и Скелета, от които сме изградени на физическо, материално ниво.
Кръвта е Животът на Тялото - Способността на Една от течностите ни, която пропива и напоява всяка физическа клетка с Живот. Макар да е част от Плътта (съставляваща материална течност), в нейното Качество се крие изобилието на Живота.

Обаче както има три свята (Материален/Физически осезаем, Астрален/Психически осезаем и Духовен/Духовно осезаем), така и ПЛЪТ и КРЪВ трябва да имат своето значение във всеки един от тях.

Какво би могло да бъде значението им в Астралния (т.е. Звездния или Психически/Душевен) свят?

Плътта е онази Ефирна Субстанция, от която е изградена всяка Душа.
Кръвта е онова, което оживотворява Душата, т.е. Божият Дъх (Шен Дао).
Носител на Божия Дъх е целия електро-магнетизъм, с който Звездите ни облъчват (тук под Звезди разбирай и Луната, и Планетите от Слънчевата система, които имат много повече влияние над живота ни, отколкото някой мега гигант на милиони светлинни години разстояние). Но както Слънцето има пряко въздействие върху всичко, което се върти около него, така и то е повлияно от Центъра на Нашата Галактика - Млечния път, а нашата Галактика е повлияна от Центъра, около който тя се върти и т.н...
Електро-магнетизмът е Кръвта на Астралния свят.

И стигаме до Духовния свят, откъдето води Началото си всяко подобие.

Какво е Плътта в Духовния свят? - Очевидната аналогия ни подсказва, че това е Нещото, от което са изградени всички неща в Духовния свят, но тъй като той е в Основата на всичко, означава, че ВСИЧКО  съществуващо е изградено именно от тази СУБСТАНЦИЯ - ПЛЪТТА НА БОЖЕСТВОТО.

Какво тогава е Кръвта в Духовния свят? - нещото, което дава Живот на Субстанцията, т.е. Божия Дух.

Исая казва: Ако оттегли Духа Си и Дишането Си (Дъха Си) би издъхнала всяка твар.

За земните създания е достатъчно да се изтегли само Божия Дъх. Но тук се загатва, че нищо не свършва с изтеглянето на Божия Дъх, при което става само умиране на земното тяло. За да настъпи Втората истинска Смърт, трябва да бъде изтеглен Божия Дух, Силата или Светлината от създанието. 
Т.е. ако някой има Божия Дух - смъртта няма власт над него. Това обаче е прерогатив само на създанията, създадени по образа на Бога. Само те имат Божия Дух  като пълно Подобие и Образ на Божеството... 

Битие 1 глава ни казва, че всичко беше произведено от Земята, освен Човека. Защото Човекът не беше от Земята. Чак по-късно беше заключен като животно в клетката на плътта. Но това далеч не беше първоначалната идея... Но относно това - друг път...



И така: ЖИВАТА СУБСТАНЦИЯ на Божеството е Субстанцията (ПЛЪТ) и Животворящия Дух (КРЪВ).

И сега искам да поразсъждаваме върху казуса: Какво имаше предвид Исус като остави на учениците си Господната вечеря?


‭‭Лука‬ ‭22:19-20‬ ‭BG1940‬‬ [19] И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. [20] Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.



Тук ние знаем, че хлябът и плода на лозата са само образи, мисловни конструкции, чрез които ни се предава по-висше послание. За съжаление, обаче, сме като нетърпелив златотърсач, който като намери първото лъскаво нещо там, където са му казали, че има златна жила, отива веднага в банката, да му го осребрят. И като получи шепа монети се чувства най-богатия на света и разправя на всички как Исус от пълен бедняк го е въздигнал до такова величие... И дори не е стиснат - казва на всички къде да копаят, че и те да бъдат обогатени. И мнозина последат неговия пример... и отиват да си осребрят първото лъскаво нещо...

Малцина са, които отделят настрана повърхностно изкопаните лъскавотии, и продължават да копаят, за да намерят истинската златна жила. За тях не осребряването е важното и не забогатяването в този свят. Откриването, издирването, откровението... - това е истинското им богатство...


И така, Хлябът е Тялото на Господ. Плодът на лозата - Кръвта Му...

И какво трябва да значи това?... Хлябът НЕ Е Месото на Господ и Плодът на лозата НЕ Е Червената Му телесна течност. Очевидно не става въпрос за буквалното материално значение на тези понятия. Обаче християнството дотолкова не желае да си извади главата от пясъка, че дори в някои ортодоксални среди се вярва, че приемайки Господна вечеря тя се превръща в месото и кръвта на Господа в устата (защото един монах така почувствал, че дъвчи месо и пие кръв - няма граници пред самовнушението - каквото повярваш, това получаваш). Но дори и да подминем тези нелепости, пак разбирането към този момент е доста повърхностно. Хлябът е Божието Слово, Кръвта е Святият Дух. И всичко се свежда до: Чети Словото и се моли да се изпълваш със Святия Дух. Което само по себе си не е лошо, най-малкото е навик, който пази от много лоши навици... С една дума - изгодно осребряване... Но е повърхностно и не е истинското злато...


Нека сега поразсъждаваме да не би пък да става дума за Астралното значение на тези понятия - за Плътта - Ефир и Кръвта (електро-магнетизма) - Божието Дихание.

"Който се храни с плътта ми и пие кръвта ми има живот в себе си"...

Няма лошо да използваш електро-магнетизма, за да моделираш Ефира - Астралната Субстанция. Няма лошо да балансираш душата и тялото си, да ги насищаш с живот и изобилие. Но излезе ли Божия Дъх, а той ще излезе, ще имаш нужда от нещо повече, за да имаш вечен живот. Астрала, както и Материята, не са вечни...

Когато Исус говореше за плътта и кръвта си, той имаше предвид само единственото, което е вечно. Тялото и кръвта на човека Исус бяха тленни, като на всеки човек. При възкресението си той вече не беше от тези земни плът и кръв, защото "плът и кръв не могат да видят (нито да наследят) Божието Царство".

Хлябът и Сокът на лозата бяха първата матрьошка. Под нея е Плътта и Кръвта на Господа, които трябва "да ядем и да пием". Но това не е откровението на откровенията. Това е просто втората матрьошка... Втория образ, който да ни навее на мисълта за истинското...

ХЛЯБЪТ - Субстанцията на Божеството
КРЪВТА - Животът (Силата, Светлината) на Божеството

"Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми имате Живот в себе си".

"Моята плът за вас се разкъсва, Моята кръв за вас се пролива".

Може би целта на християнството беше да пренесе през вековете тези изречения до времето, когато ще бъдат разбрани. То беше носител и пазител на една история, чието  тълкувание и изясняване е вече близо.

За жалост точно тези, които носят историята, ще се възпротивят на разтълкуването й най-силно. Защото ще бъдат разклатени устоите, на които са крепели надежди и упования цял живот. Но истинският изследовател не се страхува да се откаже от погрешната си теория в името на Истината. Бил ли си изследивател на Истината или си бил просто поредният религиозен човек?...


Всичко се върти около Спасителя, който наистина ни спасява, но не чрез разкъсване на плътта му и изтичане на кръвта му. Той ни донесе Светлина, за да пизнаем нещата от Корена, а познанието е, което ни дава вечен живот: "Да познаят Единия Истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил".





1. Всичко произлиза от разкъсаната Субстанция на Божеството и изобилно пролятия Му към нас Живот. Той сътвори всичко от Собствената си плът и го насити със Собствения си живот.

2. Разликата между Смъртта и Живота е само Светлината, Познанието, Разбирането...


И затова бих перефразирала изречението: " Ако разбирате, че ядете плътта ми и пиете кръвта ми - имате живот в себе си".

Защото всички това правят, даже и дявола, обаче не всички го разбират. А който го разбира - той е свободен от всеки страх, който сковава невежите. 


Още една перефраза:
"Да познаят Единия Истинен Бог и Исуса Христа, когото си изпратил"... в тях...

"Той" е там, Светлината е там, в сърцето ти, в същността ти. Само й дай място...
"Исус Христос" е винаги бил в тебе, изпратен ти още когато си се появил в този свят...
Иш или Ис - Светлината, Христос - Помазаник. И ти си напоен със Светлина от рождението си, а вероятно и от преди това... 



А всеки, който затваря врата на знанието, сам не влизащ, и не даващ и на другите да влязат, може да си произнесе измислената анатема срещу "този, който прибавя или отнема от словото".  Не можеш да прокълнеш народа на Светлината - но внимавай какво говориш заради собственста си безопасност - думите са невероятен бумеранг - винаги те намират.