Предварително се извинявам, за цензуриращите звездички, които се появяват тук-там. С тях просто изразявам несъгласието си да се обижда който и да е, пък било то и "дяволите". Но времето на Якоб Бьоме е белязано от войнстващо с думи Лутеранство, така че бихме могли най-малко да разберем на какво се е поддал автора. Но няма да изхвърляме реколтата поради плевелите, нито бебето с водата. 

1. От Началото на своята Младост, през целия ход на Времето си в този Свят, ЧОВЕК не може да предприеме нищо по-полезно и необходимо за него, от това да се научи да познава себе си; какъв е той, от какво e, откъде e, за какво е създаден и каква е неговата Служба (Задължение, Работа). При такова сериозно Размишление той ще открие, че както той, така и всички съществуващи Същества произлизат от Бога; ще открие също, че той е най-благородното сред всички Същества; откъдето много добре ще разбере какъв е Божият Замисъл спрямо него, тъй като го е направил Господар на всички Създания на този Свят и го е надарил с Ум (Усет или Чувство), Разум и Разбиране, над всички останали Създания, особено с Реч или Език, така че да може да различава всяко Нещо, което звучи, движи се или расте, и да съди за Добродетелта, Ефекта и Произхода на всяко Нещо; и че всичко е поставил под неговата Ръка, така че той може да ги огъва, използва и управлява според Волята си, както му е угодно.

2. Нещо повече, Бог му е дал по-високо и по-висше Познание от това, тъй като той може да проникне в Сърцето на всяко Нещо и да разбере каква Същност, Добродетел и Качество има то, както в Съществата, така и в Земята, Камъните, Дърветата, Билките, във всички движими и недвижими Неща; също и в Звездите и Елементите, така че да знае каква Същност и Добродетел имат те и че в тяхната Добродетел се състои всяка естествена Чувствителност, Вегетация (Растеж), Размножаване (Разпространяване или Нарастване) и Живот.

3. Освен всичко това Бог му е дал Разбиране и Възприятие, за да познава Бога, своя Създател; какво и откъде е Човекът, как е и къде е, от какво е произлязъл или от какво е създаден; и как той е Образ, Субстанция (или Същественост), Принадлежност (Наследство или Владение) и Дете на вечния, несътворен и безкраен Бог, в който Бог има Своята Собствена Субстанция и Владение, в който живее и управлява със Своя Дух, чрез който Бог управлява Своето Собствено Дело и го обича силно като Своето Собствено Сърце и Субстанция; заради когото е сътворил този Свят с всички Същества, които са в него, които в по-голямата си част, без Разума и Управлението на Човека, не биха могли да живеят в такова Състояние (Качество или Начин на Живот) [в каквото живеят].

4. Самата божествена Премъдрост стои в такова високо отношение и няма нито Изброяване, нито Край; и Любовта на Бог към Човека се вижда от това, че Човекът може да познае какъв е неговият Създател и какво би искал той да направи или да остави ненаправено. И това е най-полезното нещо за Човека в този Свят, което той може да търси и да издирва; тъй като тук той се научава да познава себе си, от каква Материя и Субстанция е; също и откъде се задейства неговото Разбиране [Мисловност, Възприятие] и Чувствителност и как той е създаден от Субстанцията (Същността или Съществеността) на Бог. И както една Майка ражда Дете от собствената си Субстанция и го храни с нея, и оставя всичките си Блага на него, в негово Притежание, и го прави Наследник на тези Блага, така постъпва и Бог с Човека, Неговото Дете; Той го е създал и го е запазил, и го е направил Наследник на всичките си вечни Блага. В и чрез това Съображение в Човека се заражда и расте божественото Знание и Любовта към Бога, като на Дете към своите Родители, така че Човекът обича Бог, своя Баща, защото той знае, че Той е неговият Баща, в Когото живее и има своето Съществуване, Който го храни, запазва и подсигурява; защото така казва Христос, нашият Брат, (който е роден от Отца, за да бъде Спасителят, изпратен в този Свят): „Това е вечен Живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“.

5. Сега, като виждаме, че ние самите знаем, че сме създадени от Божията Собствена Същност и направени по Неговия Образ, от Неговата Субстанция и за Негово Притежание, следователно е правилно да живеем в подчинение на Него и да Го следваме, тъй като Той ни води както Баща – Децата си. И ние също имаме Неговото Обещание, че ако Го следваме, ще получим Светлината на Вечния Живот. Без такова Съображение като това ние сме напълно слепи и нямаме Познание за Бог; но ние бягаме като неми Животни и гледаме на себе си и на Божието Творение, както Юници гледат на новата Врата към Обора им (която е странна и те започват да се страхуват да си влязат в Мястото си за Почивка), и се противопоставяме на Бог и на Неговата Воля, и така живеем в Противопоставяне и Вражда, ние попадаме в този ужасен и отвратителен Мрак, защото не сме се научили да познаваме себе си, какви сме, от каква Субстанция (или Материя) сме, какви ще бъдем, дали сме вечни или сме изцяло преходни, както е Тялото; и дали също ще трябва да дадем Отчет за нашите Дела (Същността им) и Постъпки, тъй като сме направени Господари на всички Създания и на цялото Творение и имаме всичко това в нашата Власт, за да го управляваме.

6. Тъй като виждаме, знаем и откриваме безспорно, че Бог ще изиска Отчет за всичките ни Дела – как сме опазили Дома и Делото на Ръцете Му (или Творението Му), и че когато отпаднем от Него и Неговите Заповеди, Той ще ни накаже ужасно, за което имаме страховити примери от Началото на Света и сред Евреите, Езичниците и Християните, особено примера с Потопа и със Содом и Гомор; също с Фараона и Децата на Израел в Пустинята и оттогава чак до това Време, затова наистина най-необходимо е да се научим на Мъдрост и да се научим да опознаваме себе си, какъв голям Порок и Нечестие носим в себе си, колко страшни са Вълците в нас, които се борят срещу Бога и Неговата Воля.

7. Защото няма никой, който да може да се извини и да се позове на Невежеството си, защото Волята на Бог е вложена и записана в Умовете ни, така че ние много добре знаем какво трябва да правим; и всички Създания свидетелстват срещу нас. Още повече, че ние имаме Божия Закон и Заповеди, така че нямаме Извинение, а само нашата сънлива, мързелива Небрежност и Безгрижие, и така се оказваме мързеливи, негодни Слуги в Господното Лозе.

8. И накрая, в най-висша степен е необходимо да се научим да опознаваме себе си, защото с нас в този Свят живее Дяволът, който е едновременно враг на Бога и наш враг и ежедневно (опитва да – бел.прев.) ни заблуждава и впримчва, както е правил от Началото, само и само да можем да отпаднем от нашия Бог и Отец, при което Той да разшири Своето Царство и да ни лиши от нашето вечно Спасение; както е писано: „Дяволът обикаля като рикаещ лъв, търсейки кого да погълне“.

9. Тъй като сме в такава ужасна опасност в този Свят, че сме заобиколени от Врагове от всички страни и трябва да извървим много опасно Поклонение или Пътуване; и най-вече носим в себе си най-големия си Враг, който ние самите крием и не желаем да се научим да го познаваме, въпреки че той (а именно нашата зла и покварена Природа и Воля, склонна към всякакво Зло) е най-ужасният от всички Гости, който ни хвърля с Главата напред в Божия Гняв; да, самият той е Божият Гняв (този Враг, който е Покварената ни Природа – бел.прев.), който ни хвърля във вечния Огън на Гнева, във вечните, неугасими Мъчения; затова е най-наложително да се научим да познаваме този Враг, какъв е той, кой е и откъде е; как се появява в нас и какво в нас му принадлежи; също така какво право има Дяволът спрямо нас и какъв е достъпът му до нас; как се съюзява с нашия собствен Враг, който живее в нас, как се облагодетелстват и подпомагат взаимно, как и двамата са Врагове на Бога и постоянно ни дебнат, за да ни убият и да ни доведат до гибел.

10. Освен това трябва да разгледаме великите Причини, поради които е много необходимо да се научим да познаваме себе си, защото виждаме и разбираме, че трябва да умрем и да загинем заради Врага, Божий и наш, който живее в нас, и е направо половината от Човека. И ако той стане толкова силен в нас, че вземе надмощие и стане преобладаващ в нас (т.е. главната управляваща част), тогава той ни хвърля в Бездната при всички Дяволи, с които да живеем завинаги във вечна, неугасима Болка и Мъчение, в един вечен Мрак, в отвратителен Дом и във вечно Забвение на всичко Добро, да, в съперничещата Воля на Божията, където нашият Бог и всички Създания са наши Врагове завинаги.

11. Имаме още по-големи Причини да се научим да познаваме себе си, защото сме в Доброто и Злото и имаме Обещанието за вечен Живот, че (ако победим собствения си Враг и Дявола) ще станем Божии Деца и ще живеем в Неговото Царство, с Него и в Него, сред Неговите свети Ангели, във вечна Радост, Светлина (Яснота), Слава и Благополучие, в Кротост и Благосклонност към Него, без никакво докосване до Злото и без никакво Познание за него, в Бога вечно. Освен това имаме Обещанието, че ако победим и погребем нашия Враг в Земята, ще възкръснем в Последния Ден в ново Тяло, което ще бъде без Зло и Болка, и ще живеем с Бог в съвършена Радост, Красота, и Блаженство.

12. Също така знаем и разбираме, че имаме в себе си Разумна Душа, която е в Божията Любов (или която е обичана от Бога) и е безсмъртна; и че ако не бъде победена от своя Противник, но се бие като духовен Шампион срещу своя Враг, Бог ще й помогне със Своя Свят Дух и ще я просвети и направи мощна и способна да победи всичките си Врагове; Той ще се бори за нея и при Преодоляването на Злото ще я прослави като верен Шампион и ще я увенчае с най-ярката (или най-сияеща) Корона на Небето.

13. Сега, тъй като Човека знае, че той е такъв двойнствен Човек, в Качествата на Доброто и Злото (с Потенциала да бъде и добър, и зъл), и че и двете са негови Качества, макар самият той да е един Човек, който е едновременно добър и зъл, и че той ще има Наградата на едното от тях и към което от тях той склони в този Живот – към него отива Душата му, когато умре; и че той ще възкръсне в Последния ден в Сила, в (Плода на – бел.прев.) своите Дела, които е вършил тук, и ще живее с тях вечно, и също ще бъде прославен според тях; и това ще бъде неговата вечна Храна (и Източник на Препитание); затова е много необходимо той да се научи да опознава себе си, как е при него и откъде идва импулсът към Доброто и Злото, и какво наистина са Доброто и Злото в самия него и откъде се раздвижват, какво е Качеството на Първоизточника на цялото Добро и на цялото Зло, откъде и чрез какви средства Злото е дошло в Дяволите, и в Хората, и във всички Същества; тъй както Дяволът беше свят Ангел, така и Човекът е създаден добър, но също така и такава Немилостивост (или Злонамереност) се открива във всички Създания – хапещи се, разкъсващи се, тревожещи се и нараняващи се един друг, и такава Вражда, Борба и Омраза – във всички Същества; и че всяко Нещо (Телесно или от естествена Субстанция) е в такова Противоречие със себе си, както го виждаме не само в живите Същества, но и в Звездите, Елементите, Земята, Камъните, Металите, Дървото, Листата и Тревите, има Отрова и Злоба във всички Неща; и се установява, че трябва да е така, иначе нямаше да има Живот, нито Подвижност, нито би имало Цвят, нито Добродетел, нито Плътност, нито Финост, нито Възприятие или Сетивност, но всичко би било като Нищо.

14. В това високо Съображение се установява, че всичко е чрез и от Самия Бог (чрез Божия Гняв и Божията Любов) и че това е Неговата Собствена Субстанция, която е Самият Той, и Той я е създал от Себе Си; и че Злото принадлежи към Оформянето (Формирането, Изобразяването) и Мобилността, а Доброто – към Любовта; че строгата, сурова или противоположна Воля принадлежи на Радостта – доколкото Създанието е в Светлината на Бога, дотолкова гневната и противоположна Воля прави изгряващата, вечна Радост; но ако Светлината на Бог бъде угасена, това създава надигащото се болезнено Мъчение и Адския Огън.

15. За да се разбере как става всичко това, ще опиша ТРИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПРИНЦИПА, за да може в тях да бъде обявено какво е Бог, какво е Природата, какво са Съществата, каква е Божията Любов и Кротост, какво е Божието Желание или Воля, какъв е Божият Гняв и Дяволът, и в заключение (накратко, в резюме), какво са Радостта и Скръбта; и как всичко е Започнало и трае вечно, с истинско Разграничение между вечните и преходните Същества; особено за Човека и неговата Душа, какво е Тя и как Тя е вечно Същество; И какво е Небето, в което обитават Бог и светите Ангели и светите Хора; и какво е Адът, в който живеят Дяволите; и как всички Неща първоначално са били създадени и са имали своята Същественост. Накратко, каква е СЪЩНОСТТА на всички Същности (СЪЩЕСТВЕНОСТТА на всички Съществености, или СУБСТАНЦИЯТА на всички Субстанции; Вечната Природа; Божията Любов и Божият Гняв).

16. Тъй като Любовта на Бог ме облагодетелства с това знание, ще го запиша в Писание за възпоменание за себе си; защото живеем в този Свят в толкова голяма опасност между Рая и Ада и трябва непрекъснато да се борим с Дявола (с всички зли Пристрастия и Практики на Дявола в Божия Гняв), така че ако поради Слабост някога попадна в Божия Гняв и по този начин Светлината на моето Знание бъде оттеглена от мен, да може то да ми послужи за Припомняне и Възстановяване; защото Бог желае всички Хора да бъдат подпомогнати и не иска Смъртта на Грешника, но той да се обърне, да дойде при Него и да живее в Него вечно; за чието добро Той е допуснал Собственото Си Сърце, тоест Неговият Син, да стане Човек, за да можем да се привържем към Него и да се въздигнем отново в Него, напускайки нашите Грехове и Вражда или противна Воля, за да бъдем новородени в Него.

17. Следователно няма нищо по-изгодно за Човека в този Свят, докато той живее в този нещастен, тленен Дом от Плът, от това да се научи да опознава себе си: Сега, когато познава себе си правилно, той познава и своя Създател и всички Същества също: Той също така знае какво възнамерява Бог за него и това Знание е най-приемливото и приятно за мен, което някога съм намирал.

18. Но ако се случи да дойде Време тези Писания да бъдат прочетени и Содомският Свят и тлъстите С**** в него да се насочат към тях и да се задълбочат в моята Градина на Удоволствията, които нито могат да познаят, нито да разберат, освен само да се присмиват, да скандализират, да упрекват и да се заяждат горделиво и надменно (вечно спорещи, без да се грижат за Спасението на Душите си), и така да не познават нито себе си, нито Бог, още по-малко Неговите Деца – моето Писане не е предназначено за тях, но затварям и заключвам Книгата си със здраво Резе или Решетка от Ушите и Мислите на такива И***** и диви Юници на Дявола, които лежат в Дяволското Свърталище на Убийците и не познават себе си. Те правят същото, което прави техният Учител (Преподавател) и остават Деца на жестокия Божи Гняв. Но тук ще запиша ясно и достатъчно разбираемо за Божиите Деца. Светът и Дяволът могат да реват и да беснеят, докато отидат в Бездната; защото техният пясъчен Часовник е поставен (отмервайки Времето – бел.прев.), когато всеки ще пожъне това, което е посял: И Адският Огън ще ужили достатъчно всеки нечестив за неговата горда, злобна и презрителна Надменност, с която отхвърляше Вярата, докато беше тук, в този Живот.

19. Освен това, не мога да пренебрегна да запиша това в Писание, защото Бог ще изисква Отчет за Дарбите на всеки, как са ги използвали; тъй като Той ще изиска Таланта, който е дал, с Печалба или Изгода, и ще го даде на онзи, който е спечелил най-много: Но тъй като не мога да направя повече, аз предавам Писанието на Неговата Воля и така продължавам да пиша според моето Знание.

20. Що се отнася до Божиите Деца, те ще възприемат и разберат какво е това мое Писание, тъй като то е много убедително засвидетелствано и може да бъде доказано от всички Създания, да във всички Неща, особено в Човека, който е Образ и Подобие на Бог: Но то ще продължи да бъде скрито и неясно за Децата на Злобата или Беззаконието и има здрав Печат над него (който не може да бъде отворен от академично, университетско или схоластично Обучение, а само чрез искрено Покаяние, Пост, Бдение, Молитва, Хлопане и Търсене, понасяйки Страданията на Исус Христос чрез Светия Дух); и въпреки че Дяволът презира Миризмата и Вкуса му и вдига Буря от Изток на Север, все пак там тогава, в гневното или ограбено кисело Дърво, ще израсне Лилия с Корен толкова широк, колкото Дървото се простира с Клоните си, и ще донесе неговия Аромат и Мирис дори в Рая.