Въпреки че запознанството ми с китайската философия започна с изучаване на точките и меридианите, не се задържах много там, поради комплицирания характер на материята с акупресурните точки. Освен че са много, никога не разбрах колко силно, колко дълго и с каква честота трябва да се натискат. Правех си всякакви опити: с честотата на сърцебиенето, малко по-силно, малко по-слабо ... и така и не разбирах какво трябва да стане и кога трябва да спра.

Междувременно намерих по-достъпния за мен начин за самолечение чрез задвижване на енргията и съвсем ги забравих.

Наскоро обаче, един ролик на един товарищ кинезитерапевт, руснак ъфкорс, междудругото осветли и този въпрос.

Нормално, ако притиснеш мускул към костта - не боли. Ако обаче те е прекарало течение, ако си преуморил мускула, ако си го простудил... - боли като го натиснеш в кокала. И как мислите, че се борави с точката, в която боли - натиска се не в ритъм, а непрестанно до поносима болка ... и така докога? - докато болката отшуми. След това се повтаря с по-силен натиск, докато пак болката отшуми.

И сякаш по поръчка ми се отвори парашутът да изпробвам наученото. И то не само в една точка. Течение мисля, че беше причината - целите мускули на ръцете ме боляха. Нямаше нужда даже да натискам много - пак болеше. И веднага подложих на проверка горната идея. Първо в една точка, после до нея, пак до нея... така си обходих едната ръка. Натискаш и те боли, но не отслабваш натиска, докато не отшуми болката. Междувременно си мислиш, че няма как да стане да отшуми, след като продължаваш да натискаш. Това е заблуда, просто мозъкът ти генерира всевъзмножни идеи, за да те откаже да натискаш, за да се отърве от болезнените сигнали, които го бомбардират. Ако издържиш 100 секунди поне (минута - две) - ще се усмихнеш, защото ще си открил начин да пробиеш болката и тя да си отиде. Няма да стане с един и два пъти. Но определено няма да се влачиш с дни като пребит. На другия ден още си кукуряк.


ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!

Харесай си любимо семенце, примерно грахче и с него прави същото - натискай го върху точката. То ще я локализира по-добре, ще намали усилието на ръката и ще отнеме от теб негативна енергия, която да изхвърлиш в реката или земята с благодарност. Посято, това семенце има памет за болежката ти и родения от него плод или листна маса ще преработи тази памет в натрупването на вещества, полезни конкретно за теб. Златните и сребърни игли също правят такова енергийно издърпване, затова веднага се измиват. Можеш да допълниш повлияването и с други, далечни от мястото точки, но свързани с болния орган, например ушната мида, стъпалата и дланите, дори да диагностицираш проблеми на органи, които не болят, но точката ще реагира на мига. Акупунктурата и по-щадящия вариант акупресурата е голяма наука! Но както към всичко голямо, трябва да се подхожда внимателно.

Мисля, че в "Анастасия" съм срещала подобна идея, да вървиш бос в градинката си и земята ще попива информация от потта ти и ще ти се отплаща с полезни плодове, изцеляващи тялото ти.

Но това с грахчето и семенцата ми е много идеи по лесно...
Благодаря за съвета.