ГЛАВА XII
ПРИЧИНЯВАНЕ

"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

Великият шести Херметичен принцип, Принципът на причината и следствието, е олицетворение на истината, че Законът пронизва Света, че нищо не става Случайно, че Случайност е просто термин, показващ причина, която съществува, но не е позната или възприета, и че този феномен действа постоянно, без прекъсвания или изключения. Принципът на причината и следствието лежи в основата на цялата научна мисъл, древна и съвременна, и е разяснен от херметичните Учители още в древността. Въпреки че оттогава са възниквали множество и най-различни спорове между различните школи на мисълта, тези спорове са се водили главно относно подробностите на действието на Принципа и още по-често относно значението на определени думи. Основният Принцип на причината и следствието е бил приет за верен практически от всички мислители по света, достойни за името си. Да се мисли противното, означава да се изтегли феноменът от сферата на Закона и Порядъка и да се постави под контрола на онова въображаемо нещо, което хората са нарекли "Случайност". Един кратък анализ ще покаже на всеки, че в реалността не съществува такова нещо, като чиста Случайност. Уебстър дефинира думата "случайност" по следния начин: "Предполагаем фактор или начин на действие, различен от този на силата, закона или целта; действие или активност на такъв фактор; предполагаемата последица от такъв фактор; събитие; способност; причиняване и т.н." Но един кратък анализ ще ви покаже, че не може да съществува такъв фактор, като "случайност", в смисъл на нещо извън сферата на Закона - нещо извън сферата на Причината и Следствието. Как може да има нещо, което функционира в света на явленията и което е независимо от законите, порядъка и последователността на последните? Такова нещо би било напълно независимо от тенденцията към порядък в Света и следователно ще е по-висше от нея. Не можем да си представим, че нещо може да е извън ЦЯЛОТО и така да е извън Закона, защото ЦЯЛОТО е ЗАКОНЪТ сам по себе си. В Света няма място за нещо, което да е извън и независимо от Закона. Съществуването на такова Нещо би направило всички Естествени закони неефективни и би хвърлило Света в хаотично безредие и анархия.

Внимателното разглеждане на въпроса ще покаже, че това, което наричаме "Случайност", е просто израз, свързан с липсата на яснота за причините - причини, които ние не можем да възприемем или които не можем да разберем. Думата "случайност" произлиза от дума, която означава "падам" (като падане на зар), като идеята е, че падането на зара (както и редица други събития) е просто "събитие", което не е свързано с никаква причина. И това е смисълът, в който терминът обикновено се използва. Но когато въпросът се разгледа по-отблизо, се вижда, че няма никаква случайност при падането на зара. Всеки път, когато зарът се пада на определено число, той се подчинява на закон, така ненарушим, както е този, който управлява обикалянето на планетите около слънцето. Зад падането на зара на определена позиция стоят причини или поредица от причини, простиращи се толкова назад, че умът не може да ги проследи. Позицията на зарчето в кутията, количеството мускулна енергия, употребено за хвърлянето, състоянието на повърхността, върху която пада и други - всичко това са причини, последиците от които могат да се видят. Но зад тези видими причини се намира поредица от невидими предшестващи ги причини, всяка от които е оказала влияние върху числото на зара, което се е паднало от горната му страна.

Ако един зар се хвърли много пъти, ще се установи, че броят на числата, които се падат, ще бъде приблизително равен, т.е. ще се паднат приблизително равен брой единици, двойки, тройки и т.н. Хвърлете монета във въздуха и тя може да се падне на "ези" или "тура". Хвърлете я обаче достатъчно много пъти и броят на ези и на тура ще бъде приблизително равен. Това е действието на Закона за средната стойност. Но както средната величина, така и отделното хвърляне се подчиняват на Закона за причината и следствието и ако имаме възможност да проследим предшестващите причини, ще стане напълно ясно, че при тези обстоятелства и в този момент за зара е просто невъзможно да падне на друга страна, освен на тази, на която е паднал. При едни и същи причини следват едни и същи резултати. Винаги съществува една "причина" и едно "защото" за всяко събитие, което настъпва. Нищо никога не се "случва" без причина или по-скоро без поредица от причини.

В съзнанието на хората, разглеждащи този Принцип, е настъпило известно объркване заради факта, че те са били неспособни да обяснят по какъв начин едно нещо може да причини друго, т.е. да бъде "създател" на второто нещо. В действителност нито едно "нещо" никога не причинява или "създава" друго "нещо". Причината и Следствието са свързани просто със "събитията". "Събитие" е "това, което възниква, настъпва или се случва като резултат или следствие от някакво предшестващо го събитие." Нито едно събитие не "създава" друго събитие, а просто представлява предшестваща го брънка във великата подредена верига от събития, леещи се от творческата енергия на ЦЯЛОТО. Съществува непрекъснатост между всички събития, предшестващи, съпътстващи и последващи. Съществува връзка между всичко, което е отминало, и всичко, което следва. Камък се откъртва От планината и пада през покрива на хижата в долината. На пръв поглед приемаме това за случаен резултат, но когато разгледаме въпроса, откриваме дълга поредица от причини, стоящи зад това събитие. Най-напред е валял дъжд, който е размекнал почвата, крепяща камъка, и му е позволил да падне; преди това е било въздействието на слънцето, на другите дъждове и т.н., и всички те постепенно са отделили парчето скала от по-големия скален масив; още по-напред са причините, довели до образуването на планината и нейния катаклизъм като резултат от земетресенията и т. н., до безкрайност. След това можем да проследим причините за дъжда. След това можем да разгледаме съществуването на покрива. Накратко, скоро ще установим, че сме включени в мрежа от причини и следствия, от която не можем да се откопчим. Точно както човек има двама родители и четири баби и дядовци, осем прабаби и прадядовци, шестнадесет пра-пра баби и дядовци и т. н., докато стигнем например до четиридесетото поколение, когато броят на нашите предци ще е равен на милиони; така е и с броя на причините, които стоят и зад най-незначителното събитие или явление, като преминаването на малка прашинка от сажди пред окото ви. Не е лесно да се проследи мъничката сажда обратно до ранните етапи от човешката история, когато тя е представлявала част от някой масивен дънер, който след това се е превърнал във въглища и т. н., докато прашинката сажда сега преминава пред погледа ви по своя път към други приключения. Могъща поредица от събития, причини и следствия са я довели до настоящото й състояние и последното е само едно от веригата събития, които ще доведат до настъпването на други събития стотици години след настоящия момент. Едно от серията събития, възникнали в резултат от преминаването на малката сажда, беше написването на тези редове, което доведе до това, словослагателят да изпълни определена работа, коректорът да направи същото, което, от своя страна, ще доведе до възникването на определени мисли във вашия ум, както и в този на други хора, а това ще окаже въздействие върху други хора и т. н., и т. н. - извън способността на човека да си го представи по-нататък. И всичко това се дължи на преминаването на една малка сажда, което показва относителността и връзката между нещата и по-дълбокия факт, че "не съществува голямо, не съществува малко в ума, който причинява всичко".

Спрете да мислите за момент. Ако някакъв мъж не беше срещнал някаква девойка, далеч назад в миналото, в тъмния период на Каменната ера, вие, който сега четете тези редове, нямаше да бъдете тук. И може би, ако същата тази двойка не беше успяла да се срещне, ние, които сега пишем тези редове, нямаше да бъдем тук. И самият акт на писането, от наша страна, и актът на четенето, от ваша, ще окаже въздействие не само върху вашия и нашия живот, но ще окаже също така директно или индиректно въздействие и върху много други хора, които живеят в момента или ще живеят в бъдеще. Всяка мисъл, която създаваме, всяко действие, което изпълняваме, има своите директни и индиректни резултати и те стават част от великата верига на Причината и Следствието.

В тази книга не искаме да се заемаме с разглеждане на Свободната воля или Детерминизма поради различни причини. Наред с всички останали причини има и една основна, а именно, че нито една от страните в спора не е изцяло права - в действителност и двете страни са отчасти прави, в съответствие с Херметичното учение. Принципът на противоположносттите показва, че и двете са Наполовина истина - противоположните полюси на Истината. Учението е, че даден човек може да бъде едновременно свободен и заедно с това подчинен на Необходимостта в зависимост от значението на термините и висотата на Истината, от която се разглежда проблемът. Древните автори изразяват това по следния начин: "Колкото по-отдалечено е творението от Центъра, толкова по-несвободно е то; колкото по-близо до Центъра достига, толкова по-близо е то до Свободата." Мнозинството от хората са повече или по-малко роби на наследствеността, обстоятелствата и други и демонстрират много малко Свобода. Те са ограничени от мненията, обичаите и мислите на външния свят, както и от емоциите, чувствата, настроенията и т.н. Не демонстрират никакво Майсторство, достойно за името си. С възмущение отхвърлят това твърдение, казвайки: "Защо? Със сигурност съм свободен да действам и да правя това, което намеря за добре - правя точно това, което искам да правя", но пропускат да обяснят откъде възниква това "искам да" и "което намеря за добре". Какво ги кара да "искат да" направят дадено нещо, а не друго? Какво ги кара "да намерят за добре" да направят това, а не нещо друго? Няма ли едно "защото" към тяхното "намиране за добре" и "искане"? Майсторът може да промени тези "намирам за добре" и "искам" в други, разположени върху противоположния край на менталните полюси. Той е способен да "Поиска да поиска", вместо да поиска заради някакво чувство, настроение, емоция или заради някакво външно внушение, което поражда в него склонност или желание да действа по този начин. Повечето хора се носят като падащи камъни, подчинени на средата, на външни влияния и вътрешни настроения, желания, да не говорим за желанията и волята на другите хора, по-силни от самите тях, за наследствеността, средата и внушението, които ги повличат без съпротива от тяхна страна и без упражняване на Волята. Местени като пешки върху шахматната дъска на живота, те играят своите роли и биват изоставяни след приключването на играта. Майсторите обаче, познавайки правилата на играта, се издигат над нивото на материалния живот и установяват контакт с по-висшите сили на своята природа, владеят своите настроения, характеристики, качества и противоположности, както и заобикалящата ги среда, и по този начин се превръщат в Автори на играта, а не са просто Пешки; те са Причина, а не Следствия. Майсторите не се изплъзват от Причиняването на по-висшите нива, а установяват хармонична връзка с висшите закони и по този начин овладяват обстоятелствата на по-нисшето ниво. По този начин образуват една съзнателна част от Закона, вместо да бъдат просто слепи инструменти. Служат на Висшите нива, но управляват Материалното ниво.

Но на Висшето и на Нисшето ниво Законът винаги действа. Не съществува такова нещо, като Случайност. Слепите богини са отстранени от Разума. Сега сме в състояние да разберем, с поглед, прояснен от познанието, че всичко се управлява от Универсалния закон, а безбройните закони са чисто и просто проява на Единствения Велик закон - ЗАКОНЪТ, който е ЦЯЛОТО. Истина е, че нито едно врабче не пада, незабелязано от Ума на ЦЯЛОТО, че дори космите върху главата ни са преброени, както се казва в свещените писания. Извън Закона не съществува нищо, нищо не се случва в противоречие с него. И въпреки това не правете грешката да предполагате, че Човек е само един сляп автомат - това съвсем не е така. Херметичните учения твърдят, че Човек може да използва Закона, за да преодолее законите, и че висшето ще доминира над нисшето, докато накрая човекът достигне до етапа, в който търси убежище в самия ЗАКОН и се надсмива над законите на феноменалния свят. Можете ли да разберете вътрешното значение на това?