Чували сте, че светът е Майя - голямата излюзия на "живота", в която са потопени душите. Но аз размишлявах за една по-голяма илюзия, за илюзията в "смъртта". Да, смъртта сама по себе си е илюзия, но не за това иде реч тук.

Невероятно много души си вярват, че само веднъж да напуснат този свят и Исус всичко ще им обясни. А какво пречи ДНЕС да получиш отговор на въпросите си? - а, да, сетих се, "Не високоумствай, но бой се"... Следващите редове са за другите, които не се боят вече, защото са повече от победители.

Аз дръзнах преди време да си задам въпросите за "след това", за "отвъд", за "другия бряг на реката"... Какво става, когато "се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, и се строши стомната при извора, и се счупи колелото над кладенеца, и се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал"...

Повярвайте, направо отново преживях ранните години на новорождението си (но с усилен интензитет), когато докато се запитам и отговорите идватха от "нищото" по най-странни пътища. И не казвам, че съм преживяла нещо "астрално", че съм се върнала от смъртта, от кома или съм била в изстъпление, несвяст и т.н... Нищо подобно. Съвсем обикновена съм - като всички вас. Имам шепа сиви клетки, точно като вас, може даже и по-малко да са, но това не ме смущава ни най-малко, "защото боят не е на силните, нито надбягването на бързите".

"Искай - и ще ти бъде дадено! Хлопай - и ще ти отворят! Търси - и ще намериш!"

И тъй, за всички дето ги гложди нещо, заявявам "не съм аз пророк, нито син на пророк, нито дъщеря на пророк".


И така, като нямаш емпирични данни, а пък "искаш да станеш богат" какво ти остава - използваш жокери - "50/50", "помощ от публиката", "обади се на приятел". Първото е "да се обадиш на приятел" - Този, Който ме е създал и Който ми дава дъх и дух - не ми е враг, приятел е. Артикулирай какво искаш, какво търсиш, кои врати трябва да се отворят пред тебе... Сега как става точно, не знам, вълни ли изпращаш, трептения, вибрации, енергии ... който трябва ги улавя и отговорите не закъсняват. Обаче тук е следващият жокер - "помощ от публиката". В публиката има баби и дядовци, има млади и неопитни - с една дума не можеш да разчиташ на тях поотделно. Но статистическия резултат сочи, почти винаги познават верния отговор. Довери се на различните писаници, че можеш с голяма вероятност да извадиш от тях  зрънце от ИСТИНАТА. Ще има всякакви "свидетелства"... Не търси "леки случки" като кой какво видял по време на кома, по време на регресия, на свръхсетивно възприятие... търси малко по-тежки в инфармационно отношение писания - тук "обаждането от приятел" вече се е задействало и ще свърши работа, ще ти попадат едно от друго по-стойностни неща.
И накрая, като обобщиш събраната информация (това става съвсем подсъзнателно, няма нужда да си водиш бележки или да правиш таблици, но ако това е твоето - може и така да опиташ), тогава трябва да отсееш плявата от зърното, 50/50 ... никой няма да ти изтрие два грешни отговора - сам ще трябва да разделиш нещата и пак "обаждането от приятел" ще ти помогне и за това - някак ще започнеш да "виждаш", да "чувстваш"... с една дума мъдростта ще започне да извира от утробата ти, защото си очистил извора... 


И тъй, това беше накратко за механизма, по който съм стигнала до изводите по-долу. 


Илюзията в "смъртта"... Илюзия е, че щом се освободш от тялото, всичко ще ти се изясни. Все още ще бъдеш с твоето съзнание на степента на развитие, в която си бил преди секунди, докато си излизал от тялото. Разликата е само, че ще си на "другия бряг". И там, в крайбрежните зони, ще има царства: царствата на илюзиите - раят на християните, раят на мюсюлманите, тихи духовни обители, шумните наздравици във Валхала... даже и за нерелигиозните си има илюзия - едните, обременени с тежко опетнена съвест ще поемат по огнените реки и киселинни морета, други най-после ще намерят мир на зелени поля и невероятна природа... Но всичко това ще бъде поредната илюзия, поредното по-добро, което е враг на съвършеното...


И тук се сетих за Табула Кебетис. Това беше картина на човешкия живот. Като влизаха в живота, душите минаваха през порта, където изпиваха първо чашата на забравата. И крепостта, в която попадаха, имаше три концентрични окръжности и планина в центъра.

В първата окръжност властваше съдбата, светското. Там хората бяха или щастливи за малко, или нещастни (за много), бореха се за пари, власт, удоволствия... - с една дума - бяха ПЛЪТСКИ.

Втората сфера беше сферата на "фалшивото учение". Хората определено бяха надскочили чисто животинската фаза, интересуваха се от по-извисени неща, бяха смирени, религиозни, творяха разни неща... - бяха ДУШЕВНИ. Тук слушателите на историята на картината попитаха, не е ли възможно човек да стигне до подножието на планината без да минава през портите на "фалшивото учение". Отговорът беше категоричен - НЕ! Само тези, които разпознаят фалшивото учение могат да продължат нататък.

Третата крепостна стена отделяше зоната на "фалшивото учение" от зоната на "Истината". Тук хората вече бяха ДУХОВНИ. Само че посред този кръг се извисяваше планина, на чийто връх сияеше Светлината. И малцина решаваха да започнат изкачване и още по-малко го довършваха докрай - защото зоната на духа е приятна сама по себе си. Затова повечето се задоволяваха с разказите на завърналите се - защо да си правиш труда да се катериш, като вече "знаеш" какво ще видиш. А не съобразяваха, че онези се връщат от горе, само за да събудят интереса им и те да предприемат изкачването...

Защото това е целта на целия живот - да стигнеш "Светлината", да станеш НЕБЕСЕН. Да останеш просто ДХОВЕН - не стига... Духът ти е даден, за да те крепи в немощта ти, която ще те споходи по стръмния път. И всеки, който някога е качал планина знае, че нито снимките, нито разказите могат да предадат въздуха, мириса, световъртежа, простора... 

***

Да останеш "просто ДУХОВЕН" е да сложиш светилника под шиника. За какво ти е този ДУХ, ако не да преодоляваш, ако не отново и отново да доказваш, че Божието Дете в тебе е повече от победител, че за тебе, създадения по образа на Бога, няма нищо невъзможно... Ако солта обезсолее... Не ставай безсолна сол! Качи се до горе. После слез, помогни на още някой да се качи... После слез, помогни на някой закъсал по пътя... за какво ти е този живот, ако не си се качип до светлината и не си помогнал на никой да се качи?...

***

И да се върнем на илюзията в "смъртта". Ако разгледаме първия кръг в Табула Кебетис като земния живот, физическото ни съществуване, то вторият кръг е душевното съществуване, което не прекъсва дори след смъртта на физическото тяло.  И там са разположени полянките и райовете, и адовете - според представата на всеки. Но не забравяйте, че вторият кръг е зоната на "Фалшивото Учение". Това е зона, през която не можеш да не минеш, но която трябва да оставиш зад гърба си. Но само тези, които разпознаят фалшивото учение могат да продължат нататък. А как ще разпознаеш като фалшиво нещо, което си чакал цял живот - твоят рай, мястото ти на покой... И да дойде някой да ти каже - не това не е раят, това не е краят на твоето пътуване, съвсем в началото си още - ще му повярваш ли? - НЕ МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ МУ ПОВЯРВАШ, КАМО ЛИ ДА ГО ПОСЛЕДВАШ. Може да е дявол, преправящ се на "светъл ангел"... Така мнозина ще заседнат в Астралното пространство за хилядолетия... 

Затова днес е времето, когато да задаваш въпроси и да търсиш отговори. Премини през вратата на "смъртта" подготвен. Не влизай невеж. Днес разпознай "фалшивото учение", което ти пречи по пътя към Истината и Светлината. 

А когато влезеш в зоната на ДУХА (Межинното Светлинно Царство) - не спирай и там, макар там да няма сенчести и лъжовни същества. Висшият Светлинен свят или светът на наследствата (виж темата от 15.04) е твоето място. И то до нивото, до което си получил "мистерия"... 


Да ви е хубав и светъл деня!

зашо, те е страх, толкозз..
та, пишеш, нон стоп..

това, ми се чини,
е СТРАХ, от самота, от забрава, от ...смъртта..
научи се , да гледаш , ''нещата'', ПРАВО, в очите @@

.........

... имат стойност само ако отговарят на истината.

Благодаря за коментара ти.

аз знам...
и, мога да докажа, че ''лъжеш''...
а, ти, не можеш, да докажеш..че ,аз, се заблуждавам )

само, за 7 секунди и ще ''светнеш'' на Екрана, където..трябва..
и, хич, не ми пука...дали ,ми вярваш, мила 777..бъди, сигурна, не ми пука
за лъжите ти../юлия

Не мога да се извинявам, че не ти харесва. А това тука е пространство за споделяне на идеи, мисли, емоции.... Който не му харесва - просто да не чете - явно не е за него.

Писаното от мен и коментарите ми са огледало на моята душа. За съжаление твоят коментар също е огледало на твоята душа. Нищо че не мога да го докажа...

Един съвет - обичай себе си. Влизаш в някакви роли, защото не се харесваш... А всъщност не може да си лоша, защото си от същия материал като мене. Аз се харесвам и се обичам. Значи ще обичам и теб. А ти не се харесваш, не се обичаш и хейтваш всички наред...

Такава е нишката, ако можеш да я схванеш.

да очистиш извора, преди да пиеш. Успееш ли и мътилката да избистриш кристално, няма как от утробата - същност да не извира мъдрост.

Приятно е от време на време някой да ти "удари едно рамо" вместо чук :)))...