„Моисей казва, че Бог вдъхна в човека (Spiraculum Vitarum) дъх на живот и човекът стана жива душа.

„Да се каже, че Бог е вдъхнал в човека дъха на живота, чрез който той е станал жива душа, означава директно да се каже, че това, което е живот, светлина и Дух в живия Бог, е вдъхнато от Него, за да стане живот, светлина и дух в създанието. Следователно душата, която е обявена за проявление на Бог, дихание на Бог, трябва да има природата и подобието на Бог.

„Мисленето и желанието са вечни, те никога не са родени. Нищо не може да мисли или да иска сега, ако не е имало воля и мисъл от цялата вечност... Създадената душа е създание на времето и има своето начало; но същността на душата, която тогава е била оформена в създание и в състояние на разграничаване от Бога, е била в Бог от вечността, иначе тя не би могла бъде вдъхната от Бог във формата на живо създание.

„И тук е истинската основа и дълбочина на неконтролируемата свобода на нашата воля и мисли: те трябва да имат самодвижение и самонасочване, защото са излезли от самосъществуващия Бог. Те са вечни, божествени сили, които никога не са започвали да съществуват и следователно не могат да започнат да се подчиняват на каквото и да било нещо. Това, което мисли и желае в душата, е същият този незаченат дъх, който е мислил и желаел в Бога, преди да бъде вдъхнат във формата на човешка душа; и следователно волята и мисълта не могат да бъдат вързани или ограничени.

„Тук се проявява и високото достойнство и непрестанната вечност на нашата природа. Същноститена нашите души никога не могат да престанат да съществуват, защото никога не са започвали да съществуват: и нищо не може да живее вечно, освен това, което е живяло от цялата вечност. Същностите на нашата душа са били дъх в Бог, преди да станат жива душа, те са живели в Бог, преди да са живели в сътворената душа, и следователно душата е участник във вечността на Бог и никога не може да престане да бъде. Тук, о, човече, виж великия оригинал и високото състояние на твоето раждане; тук нека всичко, което е в теб, хвали твоя Бог, Който те е извел от толкова високо състояние на съществуване, Който ти е дал сили, толкова вечни и безгранични като Неговите Собствени качества, че да няма край или граници на твоето щастие в Него. Ти започна, както започна времето, и както времето беше във вечността, преди да стане дни и години, така ти беше в Бог, преди да бъдеш въведен в творението: и както времето не е нито част от вечността, нито е откъснато от нея, но дойде от нея; така и ти не си нито част от Бога, нито си откъснат от Него, но си роден от Него. Трябва да желаеш само това, което Бог желае, да обичаш само това, което Той обича, да си сътрудничиш и да се съединяваш с Него в цялата форма на твоя живот; защото всичко, което си ти, всичко, което имаш, е само искра от Собствения Му живот и Дух, извлечени в теб. Ако пожелаеш и се обърнеш към слънцето, всички благословии на Божеството ще изникнат в теб; Отец, Син и Светият Дух ще направят Своята обител в теб. Ако се обърнеш към себе си, за да живееш за себе си, за да бъдеш щастлив в действията на собствената си воля, за да бъдеш богат в хапливостта и остротата на собствения си разум, ти избираш да бъдеш плевел и можеш да имаш само такъв живот, дух и благословение от Бога, каквото трънът има от слънцето.   

А искрата не само свети, но и разгаря, ражда плам. Тя е великото добротворно действие на творческо проявление в творението на безкрайния, разтворен в безвремемие.